Днеска, не напразно, страшно съм сърдит
„Бързо яж“ ми казват – казвам, че съм сит.
Казват ми да стана – без да кажа ‘гък’
почвам да се храням – гълтам като вълк.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
„Я, бегом в леглото“ крясват ми, но аз
сядам на креслото и чета на глас.
„В ъгъла, веднага“ – аз тогава в миг
скачам и си лягам, бърз като войник.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
Днес не слушам никак – сърдя им се –
те втори ден ми викат ‘опако дете’.
Не е вярно, не е вярно…
Е, днес не слушах, но от утре,
от утре обещавам, обещавам –
честна дума.
February 13, 2026